ЗА „ХИПОТЕЗАТА ПИСТИРОС” - КОНКРЕТНО

       Проблемът, който постави за разискване Горан Йонов със статията си „Хипотезата Пистирос”, не е само научен, той е и социален, и политически. Социален – защото лиши цялата Септемврийска община от историческия ù музей и историята ù, политически – защото се стигна до положението Лидия Домарадска и началничката ù Мирена Славова да обявят района на общината за район на гръцкиговорещо население!?! Като се нагледах на шефа на катедра „Археология” как обръща Софийския университет на кръчма, разбрах къде се корени злото. Стигна се до там, че в телевизионното предаване „In situ” някакъв грък Сидерис, шеф на някаква гръцка фондация, да ни учи от мястото на т.н. „Емпорион Пистирос” как да социализираме старините си и как да привличаме туристи при тях. За четвърт век нашите археолози и музейни работници нищо не научиха от чужденците и нищо не направиха по този въпрос.

      Хипотезата „Пистирос” възникна под знака на лъжата: Лъжлив е превода на Херодот в абзаца за Пистирос в българското издание, лъжа е, че Пистироският надпис е намерен в района на разкопките, лъжа е, че е преупотребяван като строителен материал, взет от т.н. Емпорион Пистирос, лъжа е нескопосаният му превод на български, срещу него протестират даже „чешките им приятели”, лъжа е, че срещу Александър Македонски воювали емпорити, а не емпори, лъжа е, че в „Емпорион Пистирос” са намерени надгробни плочи на елини, лъжа е, че в Турция не се правят разкопки на тракийски обекти и още много лъжи. Отличителен белег на българския екип разкопвачи е недостигът на знания: не знаят значението на думи от Пистироския надпис – прасени, Белан, епаулисти; не знаят Правилника за археологически разкопки, не знаят и правилото да се използват само първоизвори на информация. Един техен колега изкара епаулистите „специална военна част, охраняваща емпориона”, друг писа, че Белан – това е Белово. Не знаят, че до Освобождението на изток от Старосел е имало село Епаула, а Белово е калка (буквален превод) от средновековния град там Левка („Бяла” на гръцки). Пистироският надпис е прибран от Вономасион в музея в Септември по най-дилетантски начин без открит лист и протокол, без заснемане на ситуацията и камъка от всичките му страни, което според чуждестранни и наши археолози е много грубо нарушение на гражданските и археологически закони – недопустимо е в науката археолози да смесват артефакти от различни археологически обекти, защото водят до фалшификации на историята. Когато маршал Дибич-Забалкански през 1828г. тръгва срещу Турция, взима с щаба си много археолози. От Дунав до Егейско и Адриатическо море те събират антични артефакти, с които пълнят археологическите музеи в Одеса и Петербург. Главният археолог С.Сейже, като пише, че поради трудностите с транспорта много антични паметници са захвърлени от обозите край пътищата из България, оставя завещание до бъдещите археолози: „Говоря за тази загуба, за да спестя на някой бъдещ археолог, който ги намери в самотиите на Ниските Балкани, задълбочените хипотези и мъчителни проучвания.” С пълна сила това се отнася и за „Хипотезата Пистирос”. Ниските Балкани – това е Средна гора в тогавашната руска военна терминология. Той дава и пример: надпис от Епидамн, днешният Дуръс в Албания, е намерен чак във Варна. А аз ще дам пример с Крумовата колона в търновската черква „Св. 40 мъченици”: хан Крум превзема бившата резиденция на Котис І – Родосто на Мраморно море и закарва в Плиска една колона с надпис „Крепост Родосто”. Иван-Асен ІІ пък закарал колоната от Плиска в Търново в построената от него черква „Св. 40 мъченици”. Крепостта Вономасион (Асарджик) след Освобождението е изследвана много пъти, никой не намерил Пистироския надпис. И изведнъж хоп! – цъфнал край нея на повърхността на една нива. При това единият му край пресно-пресно отчупен, сякаш не е прекарал 2,500 години под земята. Точно тази история подхранва съмненията за неговия произход у наши и чужди археолози. Като прибавим и непознатия в България гранит, върху който е издялан – мистерията става пълна.

     

 Надписът

Съдържанието на Пистироския надпис изобщо не може да се приложи към условията между Ветрен и Септември, това го вижда всеки, който поне малко отбира от география и история. Споменатите в него градове на Егейско море Маронея, Тасос, Пистирос и Аполония имат помежду си визуална връзка така, както се виждат от Септември Белово, Ветрен и Пазарджик. Казах в началото, че и преводът на Херодот на български е лъжлив. Нашият преводач е превеждал от френски, не от гръцки. В гръцкия текст е казано, че Ксерксовата войска минала покрай крайбрежните градове, а не покрай континенталните на Тасос. Така Пистюрос е нарочен за тасоски град, а той не е. Стефан Византийски го нарича емпорион. Домарадски нарича и нашия град „Емпорион Пистирос”, та стават два. В историята такъв прецедент няма. В надписа се чувства отгласът от други договори. Всички гръцки градове на егейското тракийско крайбрежие плащат данък на тракийските царе, той е във вид на ценен метал, затова царете приемат и събират всякакви пари, но ги мерят на кантар, данъкът се определя в тегловни единици. Тези пари изобщо не влизат в обращение. По този въпрос съветвам „пистиросци” да прочетат двете „Тракии” на Данов и Фол. Тогава ще разберат защо се намират монетни съкровища от различни емисии и различни царе на едно място. Това е хазна. Даже покойната проф.Йорданка Юрукова не го е разбрала.

       Не само монетите в „емпориона” не са осмислени, също и изобилието от натрошена керамика, която се превръща в красиви съдове под златните ръце на реставраторката в музея Снежана Углешова. Амфорната тара идва от Тасос, защото Тасос само това произвежда, но пълни амфорите с вино от лозята, отглеждани от колонистите му на Тракийския егейски бряг и разпространявано от Египет до Приволжието и целия Средиземноморски район. Гърците създават историята си от поетичната фантазия на Омир, като напълно му се доверяват. В „Одисеята” той възпява исмарското вино, което Одисей задига от Марон. Който иде сега в Маронея и погледне планината Исмар, ще види, че тя е един угаснал вулкан и по нея даже трева не расте, камо ли лозя.

      Имало много графити в „емпориона” – ами има ги навсякъде, където се изравя гръцка керамика. Но не е изровен нито един надпис на гръцки. Проучих Маронея – през 1913 г. френски археологически екипи ограбват сегашната Мароня, селото на Капитан Петко войвода. Голяма част от задигнатото е описана в Bulleten de Correspondance Hellenique. Надписи и статуи, събрани в старото училище, надписи от селските чешми, надписи, вградени в къщите и дуварите, надписи от амфитеатъра. След това Мароня и амфитеатърът били бомбардирани. Каквото останало, било ограбено пак от френски екипи през 1940г. преди България да окупира Беломорието. Предлагам на „Емпорион пистироския” екип да иде в Маронея и да чуе как 80-годишни баби и старци говорят на чист български език, даже кметът, а те ще ми разправят, че траките край Септември говорели гръцки!

       Археолози от цял свят казват на нашите „пистиросци” че не може селище с живот само 150 години да има културен пласт 2,5 метра, а е фантастика 4 – 5 метра, какъвто го изкарват те и копаят ли копаят кладенци на брега на Марица. От отчета за 2004г. се вижда, че вече нищо ново не намират: „В МУЗЕЯ продължи работата по обработка на керамиката и другите находки от ПРЕДИШНИТЕ сезони и каталогизирахме специалните находки от ПРЕДНАТА година.” Всеки сам да си направи изводите от този текст.

        Наскоро във връзка с историята на Карабунар се свързах по телефона с Росица Кендерова, която е била при Домарадски геоморфолог на разкопките. Попитах я защо не е извършила петрографски анализ на Пистироския камък? Отговори ми: „Смятах, че е бошулски гранит. Освен това аз съм геоморфолог, не геолог. ДЪЛГ БЕШЕ НА МУЗЕЯ да прати молба до нашата катедра по геология да извърши петрографския анализ.” Цели 25 години на наши и чужди екипи не им идва на ума да изпълнят елементарното си задължение – да извършат петрографски анализ на надписа. Писах за това нещо преди много години в блога си – отвърнаха ми с презрително мълчание.

                                          Димитър ДЕЛИЙСКИ, Казанлък - Септември