Представяме Ви Стоянка Христович

      Стоянка Христович е родена на 14.02.1927 г. в гара Саранбей. Родителите й Кръстьо и Стефана Бабачкови се занимават с овощарство и лозарство. Дядо й по майчина линия е известният във Ветрен учител – Стефан Карчев. На него тя посвещава книгата си “Учителят Стефан Карчев”, в която разказва за участието му в Кресненско-разложкото възстание, за дружбата му с Александър Стамболийски и за приноса му в учебното дело на Ветрен. На прадядо си по бащина линия – Димитър, авторката посвещава книгата “Дядо ми Бабачко”.
      

Учителят Стефан Карчев

Детството на Стоянка преминава волно и щастливо в игри в градината и около ж.п. гарата. Начално училище и прогимназия завършва в Септември. Средно образование завършва в Пазарджик – в гимназия “Константин Величков” След завършване на гимназия се омъжва за адвоката Никола Костадинов Христович. Родът Христович силно я респектира. Той води началото си от Сестримо, дал е на България един академик – Георги Христович – чичо на съпруга й. 

През целия й житейски път, Септември остава родното място, което я зарежда с положителни емоции, в което обича да се връща. В семейството на Стоянка и Никола Христович се раждат две дъщери – Ефросиния и Стефка. И те като майка си обичат посещенията в Септември.

През 1961 г. Стоянка Христович започва следване в Института за детски учители “Надежда Крупская” в гр. София. Цялата й професионална кариера е на учителка в гр. Пазарджик.

Първата си книга авторката издава през 1999 г. Има издадени 21 книги. Книгата “Гара Саранбей” е включена в международния библиотечен обмен. Стоянка Христович е член на Съюза на писателите от град Пазарджик и на Съюза на независимите писатели град София, с председател проф. Марин Кадиев. За цялостното си творчество тя е наградена с грамота и орден.

Проф.Кадиев награждава г-жа Христович

 За известността на творчеството на Стоянка Христович допринася местната преса.  Любовта, с която пише за град Септември и приносът, както на нейния род, така и на рода на съпруга й към развитието и историята на родното ни място е пример за всички